Внимание! Нашият сайт използва бисквитки.

В случай, че приемете иползването на бисквитки ние ще използваме следните:

По всяко време може да отмените даденото позволение като отидете на страницата Лична Информация.

Сред зеленината на площад „Египту” в центъра на Атина, под лъчите на септемврийското слънце, под звуците на българския химн, облечени традиционно с бели блузки, блеснаха лицата на 21 първокласници от БНУ „Св. св. Кирил и Методий”.   Пред очите на над сто български семейства, учители и официални гости за петнадесета поредна година сградата на българското знание отвори врати, за да приеме официално своите възпитаници. Ритуалът по тържественото посрещане на знамето на училището, трикольорите на гърдите и кратката литературно-музикална програма затвърди у ученици и присъстващи усещането за принадлежност към една общност с успехи и традиции в областта на професионалното образование.  „Да ни е честита, успешна и ползотворна юбилейната 15-та учебна година! За пореден път дружество „Будители” доказа, че образованието и запазването на българската култура и дух е най-важният приоритет в неговата дейност. Обхващането на над 150 деца и приютяването им в дома на българското знание е сигурен показател за професионализма проявяван от страна на учителския колектив, а приемането на наши възпитаници във висши учебни заведения в България е белег за отлични знания, които се придобиват в БНУ „Св. св. Кирил и Методий”  – отбеляза г-жа Мими Ничева в приветствието си към всички присъстващи.  Осъзнали значимостта на този ден, най-развълнувани от всички бяха малките първокласници, които заедно със своите учители показаха с добре заучените песни и стихотворения – посветени на България и на първия учебен ден, - че са готови да поемат отговорността да станат прилежни ученици. Най-мънички – но не и по дух – те гордо вдигнаха поверения им Ключ на знанието и заявиха, че „ никак не е лесно да си първолак”.  Тържествено проехтя и училищният звънец в ръцете на Даяна Ангелова от 6 клас, която призова малките деца да заемат своите места в класната стая. Последваха традиционното изливане на менче с вода – за късмет, посрещането с питка и мед, а преминаването през венеца-шестица предизвика истински фурор и вълнуващи емоции сред родители и ученици, защото всеки един от тях очаква с трепет най-високата оценка за себе си и за своето дете.  А оценката е една – веднъж избрали детето да се образова на майчиния, български език – българската общност в Гърция декларира своята съпричастност към усилията на българската държава в стремежа й да запази българския дух и култура по света. Началото наистина е трудно – без подкрепа от държавна институция, отричани дори от родината, на доброволни начала, без финанси, в противодействие с местни власти и закони, българите в Гърция и по света – учители, родители и общественици – най-напред трябва да спечелят доверието на държавата – България, за да се стигне до ПМС №334, по настоящем ПМС №90, с което българските училища в чужбина да се превърнат действителни реални центрове на българската общност извън пределите на страната, а оттам и в един от основните приоритети на българската политика.     Непрекъснато увеличаващият се брой на българските училища в чужбина, благодарение на подкрепата на Министерството на образованието и науката показва, че когато се напрегнат всички сили, дори една икономически слаба нация има възможност да осъществява своите идеали. Създаването на центрове по родолюбие във всички краища по света са примери с историческо значение за бъдещото развитие на българската нация при интензифициращите се процеси на глобализация, а сега, когато в условията на настоящия глобализиращ се свят централно значение придобива въпросът дали по-малките нации ще успеят да запазят своята културна самобитност и уникалност, или ще бъдат прогресивно асимилирани, денационализирани и обезличавани, българските общности по света застават начело на процеси и дейности, водят скрита борба за опазване на националната ни идентичност от криза или трансформации и без да се срамуват от никого чакат спокойно съда на историята.   А съдът на историята ще е категоричен – създаването на центрове по родолюбие ще останат завинаги сред делата, за които българският народ и българските общности в чужбина ще си спомнят с упование и надежда, защото в тези бурни дни на денационализация, те доказват, че са част от световната цивилизация. Галерия

Откриване на учебната година


15-09-2018