Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина е мястото ,където един българин зад граница може да се почувства в родината си. Там се запознах с учители, които ме накараха да се почуствам на мястото си, като вярваха в мен и моите мечти. Без тяхната помощ би била още по-трудно осъществима моята мечта – да следвам медицина в България. Последно, но не на последно място, там се запознах с много интересни хора и си намерих истински приятели!

- Теодор Славчев (ученик)

Неделно българско училище „Св. св. Кирил и Методий , гр. Атина е мястото, където всеки един новодошъл българин се среща с местната българска общност. Прекрасните учители са не само преподаватели, но и ментори и приятели на всеки един от нас, напътствайки ни в живота с всеки един проблем и беда, с които съдбата ни предизвиква. Освен запазването на българската същност и култура у всяко дете, екипът на БНУ може да помогне с всеки проблем в живота и емигрантството. Винаги бих се обърнал първо към класната, преди дори да си помисля да се обадя в посолството, на счетоводителя или в полицията. Независимо дали имам финансов проблем, търся си работа, хоби, проблем с документ или семейна драма, учителите винаги са били насреща. Множеството извънкласни дейности, както за малки, така и за големи са достъпни за всички, които искат да се запознаят с българската общност и култура. Освен пряко свързани с училище, всеки който иска да запази българския дух може да бъде свързан с нашите приятели сънародници в сферата на народното пеене и танците, театъра и изкуството. В БНУ съм у дома, от където и да съм дошъл, а класната е приятелка близка, на която, с по кафе, всичко мога да си изповядам и разкажа.

- Хенри Ейлерс и Ивайло Георгиев (ученици)

Дъщеря ми по собствено желание реши, че ще учи български език в неделно училище в Атина. Естествено, че много се зарадвах. След това реших, че това ще е „от ден до пладне“, тъй като вече беше много натоварена в училище, а и пътят до центъра с градски транспорт е около час и половина. Откриване на учебната година… Цветя, много цветя, музика, приветствия, стихотворения, българския трибагреник, тържествено облечени ученици и родители, снимки, камери, усмивки, много усмивки. Такова нещо детето за пръв път виждаше. Почнаха учебните занятия. Мина една неделя, още една, и още. Е, викам си, до тук сме. Ще се умори, ще й омръзне. Нищо подобно. Ходеше с ентусиазъм. Питам я какво й харесва и какво не. Не й харесва, че е далече. Харесва й, че е сред приятели, че се чувства обичана и уважавана и …: „Всеки път имам усещането, че съм отишла при роднини, при близки хора в България“. В България!!! БНУ „Св.св. Кирил и Методий“ е късче България!!! Там учат децата ни на роден език, история, география, родолюбие. И не само децата, но и нас родителите. Г-жо Ничева, благодаря Ви за това че детето ми намери сред вас не просто учители и съученици, а приятели! Обичта, добротата и човешкото отношение са много по-ценни от всички знания на света.

- Мира Караяни (родител)

Преди 5 години бях в същата сграда … Нещата бяха малко по-различни. Бях аз на мястото, на което седят сега децата, моята позиция като учител я заемаха други хора, прекрасни личности. Научиха ме да се осмелявам! Така 5 години след като съм завършила в БНУ ‘‘Св. св Кирил и Методий‘‘, стоя изправена до дъската и пред мен седят малки и по-големи деца, които ме гледат с любов и невинност в очите. Тези деца искат да споделят мисли, да дават и да получават любов. Едва ли има друга любов, сравнима с детската… Да преподаваш означава да си мотивиран и да мотивираш. Децата могат да ти дадат обич и надежда. Надежда за това, че има още добри хора, чисти души. Нищо не може да се сравни с искрените им прегръдки, техните тънки гласчета, когато ти казват “Госпожо” с това да ги накараш да си вдигнат ръката и да ти дадат отговор. Искам да благодаря на госпожа Мими Ничева за възможността да бъда на практика в Българско неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” – Атина. Това училище и тези преподаватели ме научиха да не се страхувам и да се стремя винаги към най-доброто… Благодаря на всички от сърце!

- Славена Караяни (бивш ученик и практикант)