„Ние не можем да избягаме от съвременните технологии, но трябва да помислим, как можем да използваме изкуствения интелект, така че да подобрим качеството на обучението без да губим човешкия контакт“ – каза в специално интервю за Радио България Мими Ничева, директор на Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ към Културно-просветното дружество „Будители“ в Атина, Гърция. Дружеството, което е първото българско учебно звено за изучаване на български език и популяризиране на българската култура в гръцката столица, организира на 31 октомври и 1 ноември Международна конференция на тема „Изкуствен интелект в образованието: Пътят към иновативно преподаване и учене“.
Целта на проявата е да събере преподаватели, експерти и представители на българските неделни училища зад граница, които заедно да обсъдят предизвикателствата пред своя работа в условията на дигиталния свят и да обменят добри практики за това, как технологиите могат да бъдат помощник в учебния процес, а не пречка. Проявата е част от празничната програма, посветена на 1 ноември, Деня на народните будители. Поради независещи от организаторите причини и въпреки техните усилия и желания, събитието ще има преди всичко местен характер с участието на учители към дружество „Будиели“ и техни колеги на територията на Атина. Специални гости ще бъдат Борис Михайлов от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Божана Михайлова от учебен център „Креативност“, които ще изнесат и специални лекции по темата. Радио България ще отрази събитието, а актуална информация очаквайте на bnr.bg. И ако изхождаме от личния опит на един преподавател зад граница, то г-жа Ничева е категорична, че все още не се е сблъсквала с отрицателните проявления на изкуствения интелект, а напротив – вижда неговите положителни страни.
„Нещото, което ме провокира да избера темата е на първо място нейната актуалност, защото изкуственият интелект вече е неразделна част от нашия живот и променя начина, по който работим, общуваме и учим. Образованието трябва да бъде подготвено за тази промяна – да намери баланса между технологичните възможности и човешкия подход в преподаването. Вярваме, че именно сега е моментът да говорим за това как ИИ може да подкрепя и учителите, и учениците, без да измества човешкия фактор“ – казва директорката.
През настоящата учебна година в българското неделно училище в Атина са записани повече от 270 деца, за които е осигурена присъствена и дистанционна форма на обучение, както и паралелки за деца, които не владеят български език. Новото тази година е че екипът на Мими Ничева ще предлага безплатни консултации в помощ на учениците от 1. до 12. клас по предмети, изучавани в гръцките училища като математика, физика, химия и биология. Кое налага подобна мярка и даваме ли си сметка как и дали българските деца в училищна възраст се справят с адаптацията в една чуждоезикова среда е въпрос, на който отговорът се търси ежедневно. Това е и един от проблемите, които вероятно ще бъдат дискутирани и с представителите на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната, които ще присъстват на тържествата по повод 1 ноември в БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина и ще участват в работна среща с наши сънародници там, научаваме от Ничева.
„Не трябва за забравяме, че българската общност в Гърция е многобройна и активна, но като всяка емигрантска общност има своите предизвикателства. Едно от основните е свързано с образованието и запазването на българския език и идентичност. Децата учат в гръцките училища, българският език често остава на заден план, ако родителите не успяват да отделят време за уроци в неделните училища. Друг проблем е езиковата и културната адаптация – за някои семейства тя е трудна, особено когато децата пристигат по-късно и трябва да се приобщят към нова среда. Има и икономически трудности – родителите работят много, често на две места, което ограничава времето им за децата и естествено воденето им в неделното училище.“
Българските неделни училища, като това в Атина, имат нужда от постоянна институционална подкрепа, за да могат да осигуряват обучение на високо ниво и да бъдат духовен център на общността, категорична е нашата сънародничка. Защото връзката с България е винаги там, в сърцата на напусналите я.
„За много българи тук, в Атина, връзката с България е силно емоционална и мисълта за завръщане винаги стои там някъде в сърцата им. Но реално погледнато решението не е толкова лесно. Повечето семейства вече са изградили тук своя живот. Децата им са в гръцки училища, родителите имат стабилна работа. Въпреки това желание за връщане има, особено сред семействата, които искат децата им да учат в България, да бъдат по-близо до роднините си и да растат в българска среда. Много хора казват: „Бих се върнал, ако има добри възможности за работа и образование за децата ми“. Тоест, желанието е налице, но трябва да има и така подкрепящи условия, ясна държавна политика, за адаптация за завръщащи се семейства. И разбира се, стабилна образователна среда.“
Колкото до така популярния израз у нас – „Ще изяде ли мишката книжката?“, свързан с новите технологии и книгите на хартиен носител Мими Ничева смята, че:
„Ние не можем да избягаме от съвременните технологии, но те трябва да са спомагателно средство на нас, учителите, а не основно такова. Образованието трябва да бъде и трябва да остане не само дигитално, но и духовно. Да бъде свързано с ценности, с вдъхновение и не на последно място – с личен пример.“
И в навечерието на Деня на народните будители тя се обърна към всички свои колеги по света с думите:
„Искам да поздравя всички български учители зад граница и да им пожелая да бъдат здрави и със същото вдъхновение да продължават напред да разпространяват български език и култура зад граница.“
Снимки: Училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Атина, Pixabay
По публикацията работи: Марта Рос