Дъщеря ми по собствено желание реши, че ще учи български език в неделно училище в Атина. Естествено, че много се зарадвах. След това реших, че това ще е „от ден до пладне“, тъй като вече беше много натоварена в училище, а и пътят до центъра с градски транспорт е около час и половина. Откриване на учебната година… Цветя, много цветя, музика, приветствия, стихотворения, българския трибагреник, тържествено облечени ученици и родители, снимки, камери, усмивки, много усмивки. Такова нещо детето за пръв път виждаше. Почнаха учебните занятия. Мина една неделя, още една, и още. Е, викам си, до тук сме. Ще се умори, ще й омръзне. Нищо подобно. Ходеше с ентусиазъм. Питам я какво й харесва и какво не. Не й харесва, че е далече. Харесва й, че е сред приятели, че се чувства обичана и уважавана и …: „Всеки път имам усещането, че съм отишла при роднини, при близки хора в България“. В България!!! БНУ „Св.св. Кирил и Методий“ е късче България!!! Там учат децата ни на роден език, история, география, родолюбие. И не само децата, но и нас родителите. Г-жо Ничева, благодаря Ви за това че детето ми намери сред вас не просто учители и съученици, а приятели! Обичта, добротата и човешкото отношение са много по-ценни от всички знания на света.
"Св. св. Кирил и Методий" град Атина