Преди 5 години бях в същата сграда … Нещата бяха малко по-различни. Бях аз на мястото, на което седят сега децата, моята позиция като учител я заемаха други хора, прекрасни личности. Научиха ме да се осмелявам! Така 5 години след като съм завършила в БНУ ‘‘Св. св Кирил и Методий‘‘, стоя изправена до дъската и пред мен седят малки и по-големи деца, които ме гледат с любов и невинност в очите. Тези деца искат да споделят мисли, да дават и да получават любов. Едва ли има друга любов, сравнима с детската… Да преподаваш означава да си мотивиран и да мотивираш. Децата могат да ти дадат обич и надежда. Надежда за това, че има още добри хора, чисти души. Нищо не може да се сравни с искрените им прегръдки, техните тънки гласчета, когато ти казват “Госпожо” с това да ги накараш да си вдигнат ръката и да ти дадат отговор. Искам да благодаря на госпожа Мими Ничева за възможността да бъда на практика в Българско неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” – Атина. Това училище и тези преподаватели ме научиха да не се страхувам и да се стремя винаги към най-доброто… Благодаря на всички от сърце!
